AKSINIA.NET

Тя е на двайсет и една години, зодия Дева.В името на кариерата си е готова на всичко, стига да не е в разрез с морала и нейните разбирания.Категорична е, че ако човек достатъчно вярва в мечтата си, има постоянство и полага труд, рано или късно ще я постигне.Смята, че не бива да измерваме успеха в друго, освен в доброто, което вършим всеки ден.Това е Аксиния – млада, красива, талантлива, сексапилна… и успяла.

Щастлива ли си?

Щастлива съм.Чувствам се много комфортно със себе си в момента, спокойно ми е. Може би дори прекалено спокойно, но това всъщност не е лошо.

Това не е ли своеобразно затишие пред буря?

Надявам се…(Смее се.) Аз обичам живата ми да е по-динамичен и да не зная какво ще ми се случи, но в момента от гледна точка на това, че много съм рамкирала времето си и много добре знам графика си до месец април. В този смисъл ми липсват тръпката и адреналинът. Но иначе всичко е перфектно, в работата нещата вървят идеално – правим ново парче с Дани Милев.

Разкажи ми за този проект.

Той ще бъде в малко по-различна стилистика от предните ни парчета. Но не знам дали си забелязала, аз правя всичко за свой кеф – в смисъл не правя нещо на всяка цена.Не всичко е комерсиално като звучене. Аз знам, да речем, че след десет години, като се обърна назад, няма да има нещо от което да се срамувам като музика. Искам до остане стилът Аксиния, като, разбира се, съм склонна да експериментиран, но в разумни граници.

Сърцето ти в момента трепти ли за някого?

Не, сама съм.Но се чувствам добре сама със себе си – самодостатъчна съм си, без това да звучи самохвалко просто периодът ме е такъв.

Защо така напоследък хубави, млади жени, атрактивни, с професия, остават сами?

Повечето все си намират по някой, поне така казват… (Смее се.) Сред моите приятелки, всички си имат някакви гаджета, аз се чувствам много тъпо, защото излизайки в женска компания, обикновено нямам за кого да говоря така, както те говорят за техните приятели. А за жените, които наистина нямат приятели, мисля си, че трябва да разделим нещата по равно – причината не се крие само в мъжете, а и в жените. Поради нашите и техните много високи изисквания, поради минусите, който и едните и другите притежават…

Разкажи ми за своето семейство.

Родителите ми са разведени. Мама и баба живеят в Свищов, откъдето съм и аз. До осемнайсетгодишна живях там с тях, и м в момента много ми липсват, обичам ги страшно много. Много бих искала да бъдем пак заедно, но на този етап не е възможно нито те да дойдат при мен в София, нито пък аз да се върна в Свищов.Татко е със семейството си в Испания, имам две много красиви преродени сестрички.Като поотраснат още малко, ще трябва да ги пазим… (Смее се.) Защото в един период от живота на жената тя не може да се пази сама.Някой трябва да я напътства и да й казва: ”Това е черно, това е бяло”, ”Това е хубаво, онова е лошо”… Особено в тийнейджърските години на едно момиче е много важно да има кой да го насочи по посока на правилните неща и ценности.А това е родителят, негова е отговорността.

В тази връзка, кой е съветът на твоята майка, който винаги ще помниш?

То е много обяснително, но на кратко звучи така: ”Постъпвай правилно през деня, така че да се чувстваш комфортно и да спиш спокойно, лягайки си вечер”

Разкажи ми за стандарта си на живот. С поп музика добре ли може да живее човек, ако наистина е талантлив и успява да котира себе си?

Не обичам да говоря за това, в България достатъчно много се говори за пари. Аз само мога да кажа, че съм доволна от стандарта си на живот, справям се. Много колеги от бранша се оплакват от липса на работа и участия. Точно това не мога да си обясня, струва ми се, че самите те не работят достатъчно. Работиш ли съвестно, участията ти се връщат не само като пари, но и като някакъв успех, популярност… А така се задвижва машината и имаш работа. В България не се печели от тиражи на издадените албуми, а от участия.

Кога планираш да издадеш първия си албум?

През настоящата година,живот и здраве. За мен той ще е по-скоро като една моя визитка – “Здравейте! Приятно ми е, аз съм Аксиния!”… Пак казвам, в България от албуми не се печели,поне в поп музиката.

През последните месеци ти бе и водеща на “ЕвроБГвизия” разкажи ми впечатленията си за хората, който се изявиха и потърсиха пробив на сцената.

Това беше своебразно реалити шоу и на него се явиха без селекция абсолютно всички, подали своите документи и песни. В този смисъл имаше малко атрактивни, пеещи и харизматични хора. Но вече “ЕвроБГвизия” приключи и останаха само девет вече пресяти песни, срез който имам свой фаворити.Това всъщност се явява един предварителен кръг, преди същинската “Евровизия”, която традиционно се провежда през февруари.На нея предстой да се добавят още девет песни и едва тогава бих се ангажирала с конкретно мнение.

Кой е най-хубавият момент в живата ти досега?

Ами хубавото е това, че през последните две-три години пораснах.Промених се и като визия, и като човек. Да си призная честно, като тийнейджърка не бях особено харесвана от мъжете – винаги съм била много висока, много слаба, с къса коса… (Смее се.) Вече не съм наивна, станах по-зряла и по независима, дори малко цинична, но не в буквалния смисъл на думата.По-недоверчива съм и хладна, научих се да поставям стена между мен и хората, които искат да ми откраднат от енергията, от усмивката… Но това ми радва, защото преди бях непоправимо доверчива.Промени ме това, че наблюдавах хората, ситуациите и шоу бизнеса в България.Защото аз от две години насам имам реална представа от нещата, които се случват.Преди това идеалите ми бяха, че човек трябва да може да пее, че човек трябва да е добър… и това ще му се върне.

А сега какви са идеалите ти?

Идеалите ми са, че човек трябва да е отговорен към себе си и към хората покрай него. Има една дума,която би определила собствения ми идеал и тя е “приятелство”. Много трудно намирам приятели. Броят се на пръстите на едната ми ръка хората, които мога да нарека приятели. Представяш ли си ако всеки човек годишна среща по един приятел? Така на петдесетия си рожден ден ще е заобиколен от петдесет свой приятели. Но уви, това не е така.Човек среща някой хора, които са маскирани като приятели, но в един момент  се разделя с тях, защото се оказва, че това е само грим.

Кой е най-лошият момент в живота ти?

Не мога да определя… Аз разглеждам всеки момент като много щастлив за себе си. Позитивен човек съм.Разглеждам нещата така, че ако сега нещо лошо ми се случи, не дай си Боже, да знам, че аз съм била през цялото време себе си и не съм изневерила на това, което смятам за правилно. Не казвам, че съм светица или най-праведната, но имам граници за всяко нещо. Докато при повечето хора са им размити границите за добро и лошо, при мен те са поставени на точно определени места и никога не бих ги прекрачила. Често за мен е предизвикателство, да не пристъпвам тези граници, особено в наши дни. Но истината е, че съм особено щастлива, когато успея да се съхраня.

Как поддържаш невероятната си визия?

Ходя на солариум, въпреки че знам, че е на мода по-бялата кожа, но така се харесвам.Не пазя диети и на фитнес не ходя.

Суетна ли си?

Много, особено когато става въпрос за някакви снимки и тогава не съм склонна на компромиси. Визията в днешния свят играе много голяма роля, няма какво да се лъжем.

Снимала си се за Playboy и за FHM – защо?

Ами защото сега ми е времето, на петдесет ли да го направя?! (Смее се.)

Какъв мъж може да спре дъха ти?

Мъж със сила, мъж със самочувствие и амбиция да промени целия свят – не заради мен, а заради себе си… Аз не искам мъж, който да ме гледа в очите, да бъде безкрайно влюбен в мен и да ми подарява цветя, шоколади, да ми купува диаманти. В смисъл, не че няма да ми бъде приятно, но искам той да се стреми да е господар на света, да е с поглед в бъдещето, с перспектива.Но мъжът с перспектива е такъв, защото сам си го прави.Защото е много амбициозен и много трудолюбив, а аз обичам хора, които работят…

Добре, но ти самата си доста амбициозна млада дама. Ако срещнеш този мъж, би ли загърбила всичко, за да си до него?

Бих загърбила всичко за мъжа, с когото… Абсолютно! Ще престана да се снимам, да излизам, да пея… Но това не означава, че ще си стоя вкъщи и ще бъда домакиня. На мен това ми звучи като огромна жертва.Аз винаги съм смятала, че до един силен мъж трябва да стои една също толкова силна жена, но тази жена трябва да е преди всичко опора. А за да бъде такава, тя трябва да е слушател,трябва да е съветник, да е всичко за този мъж.Аз искам някой по-силен от мен в живота си – някой, който да ми дава сила, и някой, на когото аз да давам сила. Човек трябва да се отърве от хората покрай себе си, който го правят слаб.

Значи не вярваш в максимата, че противоположностите се привличат?

Ако ме питаш дали бих си харесала слаб мъж, това няма как за се случи. (Смее се.)  Иначе е доста субективно.

Какво мислиш че виждат в теб мъжете,когато те погледнат?Ти определено даваш сериозна заявка за съвременния български секссимвол…

В момента виждат актуално момиче.

Как минава една твоя вечер?

Обикновено съм някъде, в женска компания… Хахо, хихи… и обръщаме заведението надолу с главата…(Смее се.)

Кои са любимите ти заведения в София?

“Марая”,”Блек лейбъл”…А, и “Син сити” – там клишето е пълно, но пък много ме изпразва от всякакви мисли и съдържание, разтоварвам се от всичко. (Смее се.) Имам чувството, че в “Син сити” има нонстоп панаир на суетата и парад на плътта.

Ти слушаш ли попфолк?

Слушам някои песни,да. Признавам таланта на Десислава, като излъчване харесвам Преслава –има много чисто и много приятно. Но иначе вкъщи слушам предимно чужда музика – Шаде, Ерика Баду, Лени Кравиц…От нашите харесвам Мария Илиева, Маряна Попова, Лили Иванова, Марги Хранова, Васил Найденов…

Как си се представяш  след двайсетина години?

Щастлива в личния живот. Но ако питаш за приоритета ми сега, това е професионалният ми живот, просто защото нямам личен. Личният ми живот сега се затваря между три приятелки.